Днес е друго време
Живeя днес във друго време.
Не се задъхвам от финален спринт!
Макар че “егото” във мен не дреме —
не ме вълнуват вече ”сан” и “чин”…
Не се натискам във живота…
И нямам вече смазващия хъс…
Не се стремя към по-висока кота.
Денят ми вече не е така къс!
Не ми тежи на раменете
страхът от ненастъпилия ден…
Не псувам майките!... Простете!...
И бесовете не живеят в мен!
Над всичко съм! И съм спокоен!...
За първи път на ти съм със света…
Един от многото! Достоен!...
Загадките на този свят чета.
Днес от засада пак ме сочат.
И се опитват просто да ме спрат…
И дните ми да се заточат…
Последните мечти да заклеймят.
Аз знам, че Злото е всесилно.
И знам, че нямам сили да го спра…
О, всяко време е било усилно…
И все е атакувано с ”Ура!”
И днеска залъка ми вземат!...
Опитват се отново да ме спрат!...
Едната чест да ми отнемат!...
Във колелото ми да сложат прът…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
