Днес ми е вино

И не ми е никак криво!

Утре може би ще ми е ракия…

Но това не предполага мирис на перспектива!

Уиски, ако е след месец, нека е без лед!

Емоции да има като нов мироглед!

Водката е за ентусиасти, нова Година, някой да не би да каза- “Аман от туристи!”.

Минават набързо, опустошават, боклука оставят и към нова дестинация се задават…

Шот текила, за киселото на живота, че без него няма да го има “Малибуто”.

Бейлисът не ми е слабост, защото има прекалена сладост.

А както знаем кафето без захар консумирам, защото нямам нужда от фалшива радост!

В главата май стана експлозия, наздраве за това безобразие!