2 июн. 2018 г., 00:04

Днес... на Втори юни!

1.9K 7 19

Втори юни – ден на Ботев!

На героите... в Борбата!

Ден на падналите в боя

за Честта... и Свободата!

 

Днес, сирените ще вият

пет минути за отплата!

Днес с очите – всички ние

ще погледнем към земята.

 

Ще застанем тихо, жално,

там, на жълтите павета –

Пет минути е “нормално”

да си спомним за Поета.

 

Пет минути... и отново

там, до Александър Невски

ще забравят за народа,

за Раковски... и за Левски!

 

Там, герои във момента

са мастити... депутати!

Те се гаврят в Парламента 

с нас и нашите заплати!

 

С тях – безбожни политици

разпределят дивиденти

на калинки... на кметици

и на бившите агенти.

 

Днес, до Герба на страната

във “Свещенния ни Храм”

сме допряни до стената

от избранници... без срам!

 

Там, зад лозунга написан

на красивата фасада

днес Народът е орисан

от продажници да страда.

 

Днес, в партийните покои

ни решават съдбините.

Там – безскруполни герои

си поделят благините.

 

Няма Ботев... нито Левски...

нека си пищят сирени!

Точно в центъра до Невски 

вият глутници хиени!

 

И днес на жълтите павета

ще прекланяме глави –

и пред вечните Поети...

и пред родни... наглеци!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Yuri Yovev Все права защищены

Юри Йовев

Произведение участвует в конкурсе:

6 место

Комментарии

Комментарии

  • Мария, Благодаря за гласа и за протегнатата ръка!
  • Не мога да не гласувам за това стихотворение! Стискам ти ръката и ти желая успех в конкурса!
  • Момчиле - Днес е лошо да сме прави...по- добре да сме корави! Поздрави!
  • AVE Юри - как са прави
    твойте думи Величави.....
  • Албена, Благодаря! Темата е хубава и обширна и дава възможност за различни граждански позиции. Поздрави!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...