Днес облакът ще ме намрази
Днес облакът ще ме намрази,
че влюбих се в красивата луна,
в небето свъсил вежди да я пази,
натрапникът ме стрелкаше в нощта.
Със гневния си гръм ми се поскара,
запръска ме със едри капки дъжд,
с въпрос заля поройно тротоара -
как може в нея да се влюби земен мъж?
Помолих го да спре да ми досажда,
да литва там зад девет планини,
а той нехаещ почна да ухажва
луната със букетчета мъгли.
Замерих го със камъчета в шепа,
на помощ викнах вятър - суховей,
задуха с вой и облакът натрапчив
запрати го далече да щурей.
И грейна тя - красавица небесна,
погали ме със ангелски очи,
под ромона на звездни, дивни песни
откраднах си целувка от лъчи!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимир Трифонов Все права защищены
