Днес облакът ще ме намрази
Днес облакът ще ме намрази,
че влюбих се в красивата луна,
в небето свъсил вежди да я пази,
натрапникът ме стрелкаше в нощта.
Със гневния си гръм ми се поскара,
запръска ме със едри капки дъжд,
с въпрос заля поройно тротоара -
как може в нея да се влюби земен мъж?
Помолих го да спре да ми досажда,
да литва там зад девет планини,
а той нехаещ почна да ухажва
луната със букетчета мъгли.
Замерих го със камъчета в шепа,
на помощ викнах вятър - суховей,
задуха с вой и облакът натрапчив
запрати го далече да щурей.
И грейна тя - красавица небесна,
погали ме със ангелски очи,
под ромона на звездни, дивни песни
откраднах си целувка от лъчи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Трифонов Всички права запазени
