26 окт. 2007 г., 08:22

ДНЕСКА СМЕ ГОЛЕМИ

881 0 0

Под рида речица и селце край нея.

Дето аз родих се и дето живея.

Тичах тук на воля в детските години.

Почивах си в зноя в сенчести градини.

*

Лете във реката цапах упорито.

Плувах над водата с дървено корито.

Моите другари като мене бяха.

По игри и бари със мене вървяха.

*

Пасяхме козите над село в "Липака".

Долу под липите смехове кънтяха.

Сутрин тежко беше дорде ни изтирят.

На нас ни се спеше, пък бабите бият.

*

Малко недоволни тръгвахме тогава.

Вечер прашни, волни връщахме се с врява.

Тъй в игри и песни детството вървеше.

Днеска сме големи, а хубаво беше.

 

Автор:ЛИЧКО ВЪРБАНОВ

1970 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Боряна Младенова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...