26 окт. 2007 г., 08:22

ДНЕСКА СМЕ ГОЛЕМИ

879 0 0

Под рида речица и селце край нея.

Дето аз родих се и дето живея.

Тичах тук на воля в детските години.

Почивах си в зноя в сенчести градини.

*

Лете във реката цапах упорито.

Плувах над водата с дървено корито.

Моите другари като мене бяха.

По игри и бари със мене вървяха.

*

Пасяхме козите над село в "Липака".

Долу под липите смехове кънтяха.

Сутрин тежко беше дорде ни изтирят.

На нас ни се спеше, пък бабите бият.

*

Малко недоволни тръгвахме тогава.

Вечер прашни, волни връщахме се с врява.

Тъй в игри и песни детството вървеше.

Днеска сме големи, а хубаво беше.

 

Автор:ЛИЧКО ВЪРБАНОВ

1970 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Боряна Младенова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...