26 oct 2007, 8:22

ДНЕСКА СМЕ ГОЛЕМИ

  Poesía
885 0 0

Под рида речица и селце край нея.

Дето аз родих се и дето живея.

Тичах тук на воля в детските години.

Почивах си в зноя в сенчести градини.

*

Лете във реката цапах упорито.

Плувах над водата с дървено корито.

Моите другари като мене бяха.

По игри и бари със мене вървяха.

*

Пасяхме козите над село в "Липака".

Долу под липите смехове кънтяха.

Сутрин тежко беше дорде ни изтирят.

На нас ни се спеше, пък бабите бият.

*

Малко недоволни тръгвахме тогава.

Вечер прашни, волни връщахме се с врява.

Тъй в игри и песни детството вървеше.

Днеска сме големи, а хубаво беше.

 

Автор:ЛИЧКО ВЪРБАНОВ

1970 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Боряна Младенова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...