Oct 26, 2007, 8:22 AM

ДНЕСКА СМЕ ГОЛЕМИ

  Poetry
884 0 0

Под рида речица и селце край нея.

Дето аз родих се и дето живея.

Тичах тук на воля в детските години.

Почивах си в зноя в сенчести градини.

*

Лете във реката цапах упорито.

Плувах над водата с дървено корито.

Моите другари като мене бяха.

По игри и бари със мене вървяха.

*

Пасяхме козите над село в "Липака".

Долу под липите смехове кънтяха.

Сутрин тежко беше дорде ни изтирят.

На нас ни се спеше, пък бабите бият.

*

Малко недоволни тръгвахме тогава.

Вечер прашни, волни връщахме се с врява.

Тъй в игри и песни детството вървеше.

Днеска сме големи, а хубаво беше.

 

Автор:ЛИЧКО ВЪРБАНОВ

1970 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Боряна Младенова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...