26.10.2007 г., 8:22

ДНЕСКА СМЕ ГОЛЕМИ

876 0 0

Под рида речица и селце край нея.

Дето аз родих се и дето живея.

Тичах тук на воля в детските години.

Почивах си в зноя в сенчести градини.

*

Лете във реката цапах упорито.

Плувах над водата с дървено корито.

Моите другари като мене бяха.

По игри и бари със мене вървяха.

*

Пасяхме козите над село в "Липака".

Долу под липите смехове кънтяха.

Сутрин тежко беше дорде ни изтирят.

На нас ни се спеше, пък бабите бият.

*

Малко недоволни тръгвахме тогава.

Вечер прашни, волни връщахме се с врява.

Тъй в игри и песни детството вървеше.

Днеска сме големи, а хубаво беше.

 

Автор:ЛИЧКО ВЪРБАНОВ

1970 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Боряна Младенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...