Дневникът на един млад беладжия - 10
Сутринта си спомних аз какво сънувах.
В лодка с чичо Ваньо във съня си плувах.
А когато днеска той дойде при баба,
някаква надежда в мен потрепна слаба.
Може би наистина той ще ме покани
да отида с него риба да си хванем.
- Язовир ли, казваш, има тук наблизо?
С лодка ли ще бъдеш? Вътре ли ще влизаш?
Страх ме е, че Митко малък е, не плува.
Рисково за него малко ми се струва!
- Чудя ти се, Мери! Толкова плашлива
вече си станала! Но така не бива!
Баба се засрами, малко се постресна.
- Може ли да дойда с вас? - Това е лесно! -
той и се усмихва и успокоява.
- Утре сутрин рано ще ви взема! - Става! -
Мери одобрява. Радостно подскачам.
Утре сме за риба трима с баба, значи!
Щом зората пукна, станах от леглото.
Бях приготвил още снощи облеклото.
И едно каскетче баба ми намери.
(Селската ми баба, не "госпожа" Мери.)
Тръгнахме с колата. В кошница голяма
баба хляба сложи с още два салама,
сирене, домати, палачинки, круши.
С чичо си говореха. Аз отзад ги слушах
и разбрах, че двамата май добре се знаят,
щом като от малки с него си играят.
- В клас стоях зад тебе и ти дърпах плитките.
- Сбориш ли се с някой, беше пръв във битките! -
баба го поглежда и му се усмихва.
После тези спомени лекичко затихват.
Стигнахме. Голям е, виждам, язовира.
На една полянка чичо Ваньо спира.
Въдицата вади, мрежа, одеало.
Под една къпина, още не узряла,
с баба Мери всичко двамата подреждат.
Аз съм слязал вече и брега оглеждам.
Лодката ни чака, вързана с въжета.
Как ще влезем трима? Да не сме джуджета?
- Колко е красвоооо! Много ми харесва! -
баба се провиква, цяла засияла.
Тази моя Мери в село е живяла,
а се прави сякаш първи път е тука.
- Миналото лято, помня, хванах щука
толкова голяма! - и за да покаже
той ръце разтваря. - По-голяма даже!
После на чаталче въдица обляга.
- Ти ще я наглеждаш. Ей, да не избяга! -
роши ми косата и към Мери тича.
- Хайде да заложим мрежата, момиче!
Как! Какво и каза? Та това е баба!
Затова ли гледа да изглежда слаба?
Докато се чудя, въдицата скача.
Хванах я, държа я! Рибата, обаче,
силна е, голяма и добре се бори.
Цопнах и заля ме, както ми се стори.
Но видял е всичко пъргавият чичко,
бързо ми помага, въдицата стиска.
Силен като него аз да бъда искам!
Баба, дотърчала, пак ме обвинява:
- Целия си мокър! Тук хавлия няма!
- Да стои на слънце! Бързо ще изсъхне -
казва чичо Ваньо, кепчето подпъхнал
под голяма риба. Може би е щука.
- Хванах те, не бягай! Аз в живарник тука
ще те пусна, мила, другите да чакаш.
Уловът, обаче, дълго се протака.
- Рибите обичат, Мите, тишината.
Шумни сме, изглежда. И е в туй бедата.
Докато навлизат с лодката навътре,
аз нали завиждам, нещо ме не свърта.
Мрежата повдигат, скачат риби в нея.
Ше ми се да викна радостен! Не смея!
Чичо Ваньо каза, че звукът ги плаши.
Тука не играя с никой на апаши.
Вече до брега са, рибата хванали.
- Мен ще ме качиш ли в лодката? Едва ли! -
тъжно пророкувам, но ръка подава
силният мъжага. Баба права става
и при тях след малко аз се озовавам.
В дъното на лодката жива риба шава.
- Не, не се страхувай, Мите! Обиколка
с тебе ще направим за минути - колко? -
мисля десетина, тук ще сме, юначе.
Ти си сериозен. Ей, да не заплачеш?
Аз подсмърчам само и глава навеждам.
Може на сърдитко, вярно, да изглеждам.
Баба не желае днеска да ме гушне.
Знам какво си мисли - че съм непослушен.
После във колата пак отзад притихвам.
Няколко поредни пъти силно кихвам.
Мери разтревожена, че е вече зная.
Пикник бе замислила, но защо накрая
никой не помисли, че сме вече гладни.
Вежен ни посреща със очища жадни.
В кошницата бъркам и салама стискам.
- Ето го! За тебе, миличък, аз искам
да е! Ние всички риба ще ядеме.
Нека я измият и я опечеме.
Баба е готова пак да ми се скара.
Чичо Ваньо пита: - Имате ли скара?
После се захваща рибата да чисти.
Може би разбрал е детските ми мисли.
И с очи ми казва той да съм спокоен.
Аз пък си мечтая дядо тъй достоен
той на мен да стане. Знам, че заслужава!
Но дали за баба сватба се задава?
© Мария Панайотова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Нека този навъсен и облачен ден ти донесе и други поводи за усмивки и добро настроение, Зиги!😃🍀🙏
-
Пак ме зарадва Митето! Наистина - доза усмивка сутрин!! 😊
-
" Реките на детството" винаги са вълшебни и те повличат спомени със самодивски коси...
Радвам се, че започна да сърфираш
в царството на Митака, Силви! -
Може и да се задава 😊, колко му е 😄!
В тесен кръг на язовира... и шафер си има.
Много хубаво приключение, върна ме към реките на детството ми. Благодаря! -
Веднъж е изпуснала късмета си, но сега с помощта на Митето, може и да успее да го хване! Пожелаваме успех на баба Мери, нали, Наде!💕
-
Хайдееее, излезе й късмета, на баба Мери!
-
Напълно измислени са историите, Иржи!😃 И знаеш ли, като седна да пиша нямам представа на къде ще ме поведе историята. Това е най-чудното, дори за мен. Доверявам се на героя си, сякаш ми е директор!🤣 Благодаря, че си тук, миличка!💕🌹
-
Ама си веща, Мария, знаеш дори, че риба се лови мълчаливо!...Мисля си, имаш ли прототип на твоето Мите, за да ти идват наум всичките истории?Много са правдоподобни, за да са само измислени...
-
Благодаря, че намина, Ели! Хубаво ни е да се връщаме в детството! Последните месеци не те виждам в сайта, липсваш!🍀
-
Мила лятна история! Поздравления, Мария, спомних си детството!
-
Митето си има вече в твое лице и психоложка!? Сигурно ще е щастлив, ако разбере! Отгледан от самотна майка и самотна баба, не му е лесно, наистина. А ние винаги се стремим най-много към това, което ни липсва.
Светулче, благодаря ти сърдечно!💕 -
И все по-синьо става лятото,
все по-уверено се вдига ятото.
А Митето е с поглед възмъжал
и усет за семейство опознал. 🙄 -
И аз се забавлявам, Ники! Героите сами ме дърпат към сюжета и аз им се подчинявам. Очаквам още изненади! Важното е да е весело!😁
-
Чудесно е Мери!
Толкова се забавлявам с тази ти поредица! -
Това може и по-добричка да я направи! Поне аз се надявам да стане така!😁
Благодаря ви, Краси и Дени, че и на вас ви е толкова интересно с моите герои, колкото и на мен!💞💕🤗 -
Охооо... Идвам!
-
Я, виж ти - радвам се и за бабата!
-
Финалът остана открит, ще видим до къде ще я докарат!😁
Благодаря за интереса към дневника на Митето, Жоро! Хубав ден ти желая!🍀 -
Е, и сватба, ако има вече тука
рибарят имал е сполука 😊
Поздравявам те. -
Момичета мили, подарих ви по една приказка за лека нощ. Хубаво ми е, когато спазвам традицията! Радвам се, че се забавлявате с Митето и с баба Мери!
-
"Но дали за баба сватба се задава?" Може , защо не... Благодаря ти, Мари за веселието!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
