pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
874 17027
28 мар. 2021 г., 23:48

Дневникът на (НЕ)беладжията - 16 

  Поэзия » Для детей
712 3 16

Даже във Дневника нямам желание

вече да пиша, щом няма я Таня.

Дните пълзят като охлюв в градина.

Кисел съм. Седмица вече измина.

Често избухвам, готов да се карам.

- Мите, така ли със теб ще я караме? -

мама през сълзи се чуди защо ли

аз грубиян съм. Дори да се моли

нещо спокойно за нея да свърша,

скачам запален, вратата затръшвам

и огледалото се разтреперва.

- Малък си още за изблик от нерви! -

тя разтревожена и огорчена

гледа със майчина болка след мене.

Вчера в училище друг ме ядоса.

- Мацето как е? - дочувам въпроса

и с разширени зеници се взирам

в едър бабанка. Наперено спирам,

даже със рамо напред влизам в поза.

Той продължава: - За твоята Зоза

питам. Дочух, че сте гаджета вече?

- Тъй ли? Защо ме разпитваш, човече? -

стиснал юмруци, в очите с пожари,

срещу младежа, запалил цигара,

аз с настървение вече напирам.

- Просто попитах. Дори не разбирам

ти на какво се ядоса, колега?

Аз като Марко в каручката впрегнат

чувствам се вече от грубото "маце".

В думата има символика, знаци

и негативно докрай отношение.

- Що за "колега" си мой? Без съмнение,

с Таня желал си да станете близки!

- Тя първокласна е млада артистка! -

стреля във жертвата своя момчето.

Първо подскочи у мене сърцето,

после юмрук му забих във корема,

но със това си създадох проблеми.

Още преди да приключи часа ни

бяхме с бабанката ние призвани

да се явим на директора в стаята.

- Припкайте, няма защо да се маете! -

куца зъбързан и смешен прислужника.

- Е, чак да хукнем, едва ли е нужно! -

смело отвръща до мен опонента

 и в кабинета директорски влизам.

Стяга ме горното копче на ризата,

но несъзнателно го откопчавам.

- Няма въпроси сега да задавам.

Чакам аз всеки от вас да разкаже

случката, поводът искам да кажа,

гледната точка да чуя от двама ви! -

каза директорът. Силно засрамен

чувствам се вече и много виновен.

Някога тук да съм бил нямам спомен.

Знам, за това ще научи и мама,

колко нещастна ще бъде тя само...

- Аз го попитах единствено Таня

как е, а после почувствах се смаен,

че реагира така и удари ме.

- Мацка нарече я! Аз да си трая ли? 

Тя е порядъчно, свястно момиче!

- И затова ли със нея се кичиш,

сякаш е собственост или награда?

- Таня приятел е мой и пострада.

- Спрете, момчета! Научих достатъчно.

Ти извини му се и обезателно

се разберете по мъжки пред мене.

Ако науча, че още проблеми

някой е дръзнал след туй да създава,

ще ви накажа. Сега ви прощавам! -

каза директорът авторитетно.

Аз осъзнах, че ще е безпредметно

тук да упорствам, ръката му стиснах,

чувството гневно у мене подтиснах

и мълчаливо излязох навънка.

Мислех, че може да почне да мрънка,

но се оказа по-умен младежа.

Бях се наежил, готов да го срежа,

но съм щастлив, че не се и наложи.

Нервите после си пооталожих

и се прибрах у дома за вечеря.

- Търсеше тениска вчера, намерих я! -

каза ми мама със глас ободрителен.

Беше разбрала, че нещо съмнително

в погледа има и в мойто държание.

Аз не поддадох, избрах въздържание.

Знаех, че много ще се разтревожи.

Случката в тайна остава, щом може.

 

Следва:.....

© Мария Панайотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Следващата част, поредната, вече пътува към теб и останалите читатели на Митето, Наденце!❣️
    Благодаря, че следиш какво се случва с героя ми!🙏
  • Е и без това не може. Растат мъжлетата, доказват се.
  • Таня, писах ти!❣️
  • Имаш ли издадени книги?
  • Много положително ми се отразяват думите ти! Наистина съм ти благодарна за тях!🙏
  • Да, чета, хубаво пишеш Мари!
  • Малко съм го поизоставила Митето, че работя по други проекти, но ме радва това, че си дошла да прочетеш и коментираш, Таничка!❣️
    Благодаря ти!🙏
  • Ех, това Мите...
    Поздрави от другата героиня Таня
  • Добри думи казваш за нашето Мите, добро да те настигне и да е успешен денят ти, Доче!💟 Благодаря ти за усмивките, които ми подари!💋
  • "Аз като Марко в каручката впрегнат

    чувствам се вече от грубото "маце""

    Толкова рядко вече се срещат
    днеска младежи с приятни обноски.
    Че съм щастлива и като прочетох
    сякаш видях и усетих. Докосна ме.
    Рицар на дама и смел, и любезен
    (леко изнервен, страхотно възпитан.)
    Дай Боже нека във всяко семейство
    да има поне по един като Митко.
  • Доволна съм, че си " видяла" как расте момчето ни, Роси!😃 Някой може да ме упрекне, че действието се развива бавно, но не е лесно да използваш поезията за свой сладкодумен разказвач. Благодаря, че намина и коментира отново!💟
  • Ах, тез тийнейджърски години! Първите юмруци за момиче! Как пред очите ни расте Митето!
  • Ами такива са си - избухливи, невъздържани и дори агресивни.
    Младостта бушува в тях!😃
    Благодаря, че намина, Деска!💟
  • Ех, тези тийнейджърски нерви
  • Мини, надявам се денят и седмицата ти да са добри, щом започват с Митето!😃 И на мен са ми интересни случките, преживявам ги заедно с него. Благодаря ти за думите " живо е разказано". Приемам ги като комплимент, който ме вдъхновява да продължа!💟
  • Митето навлиза в друг период от живота си и е логично, след като е влюбен, като Ромео, да се бори за нея.Много живо е разказано,сякаш бях там! Поздрав, Мария!
Предложения
: ??:??