Дневникът на (НЕ)беладжията - 16
Даже във Дневника нямам желание
вече да пиша, щом няма я Таня.
Дните пълзят като охлюв в градина.
Кисел съм. Седмица вече измина.
Често избухвам, готов да се карам.
- Мите, така ли със теб ще я караме? -
мама през сълзи се чуди защо ли
аз грубиян съм. Дори да се моли
нещо спокойно за нея да свърша,
скачам запален, вратата затръшвам
и огледалото се разтреперва.
- Малък си още за изблик от нерви! -
тя разтревожена и огорчена
гледа със майчина болка след мене.
Вчера в училище друг ме ядоса.
- Мацето как е? - дочувам въпроса
и с разширени зеници се взирам
в едър бабанка. Наперено спирам,
даже със рамо напред влизам в поза.
Той продължава: - За твоята Зоза
питам. Дочух, че сте гаджета вече?
- Тъй ли? Защо ме разпитваш, човече? -
стиснал юмруци, в очите с пожари,
срещу младежа, запалил цигара,
аз с настървение вече напирам.
- Просто попитах. Дори не разбирам
ти на какво се ядоса, колега?
Аз като Марко в каручката впрегнат
чувствам се вече от грубото "маце".
В думата има символика, знаци
и негативно докрай отношение.
- Що за "колега" си мой? Без съмнение,
с Таня желал си да станете близки!
- Тя първокласна е млада артистка! -
стреля във жертвата своя момчето.
Първо подскочи у мене сърцето,
после юмрук му забих във корема,
но със това си създадох проблеми.
Още преди да приключи часа ни
бяхме с бабанката ние призвани
да се явим на директора в стаята.
- Припкайте, няма защо да се маете! -
куца зъбързан и смешен прислужника.
- Е, чак да хукнем, едва ли е нужно! -
смело отвръща до мен опонента
и в кабинета директорски влизам.
Стяга ме горното копче на ризата,
но несъзнателно го откопчавам.
- Няма въпроси сега да задавам.
Чакам аз всеки от вас да разкаже
случката, поводът искам да кажа,
гледната точка да чуя от двама ви! -
каза директорът. Силно засрамен
чувствам се вече и много виновен.
Някога тук да съм бил нямам спомен.
Знам, за това ще научи и мама,
колко нещастна ще бъде тя само...
- Аз го попитах единствено Таня
как е, а после почувствах се смаен,
че реагира така и удари ме.
- Мацка нарече я! Аз да си трая ли?
Тя е порядъчно, свястно момиче!
- И затова ли със нея се кичиш,
сякаш е собственост или награда?
- Таня приятел е мой и пострада.
- Спрете, момчета! Научих достатъчно.
Ти извини му се и обезателно
се разберете по мъжки пред мене.
Ако науча, че още проблеми
някой е дръзнал след туй да създава,
ще ви накажа. Сега ви прощавам! -
каза директорът авторитетно.
Аз осъзнах, че ще е безпредметно
тук да упорствам, ръката му стиснах,
чувството гневно у мене подтиснах
и мълчаливо излязох навънка.
Мислех, че може да почне да мрънка,
но се оказа по-умен младежа.
Бях се наежил, готов да го срежа,
но съм щастлив, че не се и наложи.
Нервите после си пооталожих
и се прибрах у дома за вечеря.
- Търсеше тениска вчера, намерих я! -
каза ми мама със глас ободрителен.
Беше разбрала, че нещо съмнително
в погледа има и в мойто държание.
Аз не поддадох, избрах въздържание.
Знаех, че много ще се разтревожи.
Случката в тайна остава, щом може.
Следва:.....
© Мария Панайотова All rights reserved.
