Fabiana (Галя Николова)
216 821
28 мая 2005 г., 12:37

Дните ми 

  Поэзия
757 0 4
Моите тъжни дни се ронят,
мълчаливи и обрулени.
Вятърът студен ме гони
в улиците обезлюдени.

Вятърът студен ме гони,
стъпките ми заличава,
дните бягат неспокойни,
някъде назад остават.

Бягат дни освирепели,
вечно ядни и намусени,
сякаш някой в мен се цели
с камък в пусти улици.

Музика далечна чувам,
траурно у мен звучи.
Мога ли да се преструвам,
че животът кратък не горчи...

© Галя Николова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • силни думи и чудесен стих, силно е сърцето ти, ще се пребори с горчивината, а помощ му е способността да пее. Поздравления за хубавия стих!
  • Поздравления и от мен за отличния стих
  • Горчи, но мил е и пълен с обич!
    Усмихни ми се
  • Истинския човек не може да се преструва Гале..а в живота има по малко от всичко,важното да го живеем смислено.Поздрав!
Предложения
: ??:??