Дните ми
Моите тъжни дни се ронят,
мълчаливи и обрулени.
Вятърът студен ме гони
в улиците обезлюдени.
Вятърът студен ме гони,
стъпките ми заличава,
дните бягат неспокойни,
някъде назад остават.
Бягат дни освирепели,
вечно ядни и намусени,
сякаш някой в мен се цели
с камък в пусти улици.
Музика далечна чувам,
траурно у мен звучи.
Мога ли да се преструвам,
че животът кратък не горчи...
мълчаливи и обрулени.
Вятърът студен ме гони
в улиците обезлюдени.
Вятърът студен ме гони,
стъпките ми заличава,
дните бягат неспокойни,
някъде назад остават.
Бягат дни освирепели,
вечно ядни и намусени,
сякаш някой в мен се цели
с камък в пусти улици.
Музика далечна чувам,
траурно у мен звучи.
Мога ли да се преструвам,
че животът кратък не горчи...
© Галя Николова All rights reserved.
