Дните ми
мълчаливи и обрулени.
Вятърът студен ме гони
в улиците обезлюдени.
Вятърът студен ме гони,
стъпките ми заличава,
дните бягат неспокойни,
някъде назад остават.
Бягат дни освирепели,
вечно ядни и намусени,
сякаш някой в мен се цели
с камък в пусти улици.
Музика далечна чувам,
траурно у мен звучи.
Мога ли да се преструвам,
че животът кратък не горчи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галя Николова Всички права запазени
