mariq-desislava (Десислава Атанасова)
20 22
18 мая 2018 г., 22:36

ДНК на провала 

  Поэзия » Свободный стих
679 0 0
Никой не знае дали съм жив
или в сенките ви
с дългите си очи прониквам.
В този стенещ екран
е побран живота ви,
дистанционното отдавна прокапа
със сълзи безропотни.
С достолепно отчаяние са
пропити дните ви -
човешко е да бъдеш зъл,
човешко е да си ничий.
Самоволната несрета е драгоценен дар, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Атанасова Все права защищены

Предложения
: ??:??