henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)
397 1891
19 нояб. 2006 г., 09:30

До фара, в тихата ми стая... 

  Поэзия
747 0 9
До фара ще те чакам,
светлия,
във който днес оглеждат се
вълните.
Ела във пет -
не закъснявай,
защото ще изпуснем
ресторантчето!
На пода плаче ранното ми всичко,
а подът е пространството ми ярко –
- Не искаш ли да бъдеш всеобхватност?
Не искаш ли да бъдаш цар?!А , Яшо?!
- По мръсни улици съм бродил,
и в мръсни пътища съм спал.
И виждал съм и скръб и радост,
и зная – писъкът е цар...
Познавам улиците ,
да , сестрите!
И често ходя да ги виждам...
Изпия нещо,
после се прибирам –
приятелството не е време.
- Познаваш улиците, Хенри?
Тогава ми кажи, коя съм...
Във центъра ли булевард съм някой,
или съм прашна улица,
безтротоарна...
Да зная искам -
не защото,
от времето ...ти знаеш как е...
Да зная искам, че до време,
животът втурва се в пътеки...
- Да , улиците са безмълвни –
Любов ли , или смърт те дебне,
И ако е
любов вълшебна,
то нека каже:
“Смърт не съм!”
- Обичаш улиците, Хенри,
пресечките харесваш стари,
и седналите с бирата клошари,
със радост ти би поздравил!
- Обичам цялата бездомност -
във прах потъналата монотонност...
Любов, простинала обичам -
Обичам уличния Свят!

А в стаята е светло – яркост,
и булевардът виждам тъмен.
Мечтая да те срещна,Марти,
където фарът шепне:
"Закъснях ли"...

© Ясен Крумов- Хенри Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??