7 июн. 2011 г., 21:14

До капка 

  Поэзия
1631 0 37
на моята племенничка
Веселина Терзийска
Taлант не ми е присаден от Господ
да покорявам. Пламвах запленен.
Плевих дори среднощ смирено троскот
на думите из минното поле.
А после сях, от бирник дваж по-алчен,
по стрък иглика, мащерка, сълза,
макар че шансът да повторя Далчев
е тъй нищожен. И не мисля за...
... безсмъртие, щом моят ден изтлява
в безплодни битки, дето неведнъж ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Терзийски Все права защищены

Предложения
: ??:??