До капка
на моята племенничка
Веселина Терзийска
Taлант не ми е присаден от Господ
да покорявам. Пламвах запленен.
Плевих дори среднощ смирено троскот
на думите из минното поле.
А после сях, от бирник дваж по-алчен,
по стрък иглика, мащерка, сълза,
макар че шансът да повторя Далчев
е тъй нищожен. И не мисля за...
... безсмъртие, щом моят ден изтлява
в безплодни битки, дето неведнъж
позорът лесно се превръща в слава,
каляска - в тиква и жената - в мъж.
И пак запретвам, нажежен, ръкави -
плевя и сея, извисявам глас:
ти може този свят да не оправиш,
но себе си изпитвай всеки час...
... пред власт и злато сдържай разум хладен,
и само в ручей чист оглеждай лик.
Че този дар - животът - ни е даден
да изцедим до капка всеки миг...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Терзийски Всички права запазени
