До капка

7.06.2011 г., 21:14 ч.

Поезия

5.0 / 11

1649 0 37

на моята племенничка
Веселина Терзийска
Taлант не ми е присаден от Господ
да покорявам. Пламвах запленен.
Плевих дори среднощ смирено троскот
на думите из минното поле.
А после сях, от бирник дваж по-алчен,
по стрък иглика, мащерка, сълза,
макар че шансът да повторя Далчев
е тъй нищожен. И не мисля за...
... безсмъртие, щом моят ден изтлява
в безплодни битки, дето неведнъж ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Пътят
Оцеляла

Душата ми се скита полугола, посипана със цвят от мандарина, загледана далече в хоризонта - върви и ...
Мълчалив монолог

Ще те мълча. Разяждай безразборно. Мълчанието често насърчава. Мълча те гръмогласно и нахално. Мълча...
Когато си мълчим

Сънувам те... Но винаги далече, във гънките на севера студен... Душата ми сама се скита вечер, облеч...

Още произведения »