8 февр. 2025 г., 11:02

До кога

414 1 0

Болка, радост и тъга, но се питам до кога?

До кога ще съм така? До кога ще продължа?

Винаги ранен от любовта, аз ще бъда т'ва!

И душата ми умря и сърцето ми разбра,

че няма как да бъда с теб за напред!

Защото все се влюбвам в хора със сърца от лед!

Но всичко е наред, аз вече съм свикнал!

Обикнал момиче, което не ме обича!
По-улиците скитам, но за нея не питам!

Исках да е до мен, устните и да опитам!

Но не се получава и Капитана побеснява,

когато види мацката му с някой да се сваля!

Така не става! Поредна драма с поредна дама!

Любовта била голяма, но живеем във измама!

Капитана иска да умре и сърцето му да спре!

Пиша текста и е насълзено моето лице!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Шинаси Миленов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...