8 февр. 2025 г., 11:02

До кога

409 1 0

Болка, радост и тъга, но се питам до кога?

До кога ще съм така? До кога ще продължа?

Винаги ранен от любовта, аз ще бъда т'ва!

И душата ми умря и сърцето ми разбра,

че няма как да бъда с теб за напред!

Защото все се влюбвам в хора със сърца от лед!

Но всичко е наред, аз вече съм свикнал!

Обикнал момиче, което не ме обича!
По-улиците скитам, но за нея не питам!

Исках да е до мен, устните и да опитам!

Но не се получава и Капитана побеснява,

когато види мацката му с някой да се сваля!

Така не става! Поредна драма с поредна дама!

Любовта била голяма, но живеем във измама!

Капитана иска да умре и сърцето му да спре!

Пиша текста и е насълзено моето лице!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Шинаси Миленов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...