Feb 8, 2025, 11:02 AM

До кога

  Poetry » Love
411 1 0

Болка, радост и тъга, но се питам до кога?

До кога ще съм така? До кога ще продължа?

Винаги ранен от любовта, аз ще бъда т'ва!

И душата ми умря и сърцето ми разбра,

че няма как да бъда с теб за напред!

Защото все се влюбвам в хора със сърца от лед!

Но всичко е наред, аз вече съм свикнал!

Обикнал момиче, което не ме обича!
По-улиците скитам, но за нея не питам!

Исках да е до мен, устните и да опитам!

Но не се получава и Капитана побеснява,

когато види мацката му с някой да се сваля!

Така не става! Поредна драма с поредна дама!

Любовта била голяма, но живеем във измама!

Капитана иска да умре и сърцето му да спре!

Пиша текста и е насълзено моето лице!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Шинаси Миленов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...