До колене ли е морето?
На двайсет го виждах морето,
до глезена беше ми само.
И си играеше сърцето
на "Не се сърди" и "Дама".
На двайсет и пет до колене
вълните ме плискаха силно.
Разбрах, че няма лесно за мене.
И истините заваляха... по-обилно.
На трийсет потърсих си пояс,
морето над шия преливаше.
Очаквах по-зряла прибоя.
И тръпки на страх ме побиваха.
Днес пак на брега съм. Готова?
Не знам. Но ще се уча да плувам.
Затъват във пясъчната основа...
Но убедена, че ще си струва.
Морето пред мен е безкрайно.
И време за губене няма.
Ще го преплувам без тайни,
за да съм честна и пряма.
На трийсет и две вече виждам
вълните не галят, а предизвикват.
Усещам как смелост у мене приижда.
Студено ми е... Но се свиква:)
( Днес ставам на 32... колко различно е морето, и небето... и света. Пожелавам на всички ви ясния поглед, че след 30-те нещата могат да се подреждат правилно:))
© Ниела Вон Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Не вярвай на клишета! Каквото на 20, такова и на 30г и нагоре, все е същото, даже е по-хубаво.
Това с годините, е измислено от младоците, за да изместят по-старите колкото се може по-бързо от сцената... а морето, и то си е все същото, "до колене" и вълщебно 
-
Честито и попътен вятър, ако все пак решиш да ползваш лодка, примерно. Плаването май се оказва по-лесно от плуването...
-
Благодаря,Мая!
Идеята беше за погледът върху морето(живота) и как се променя той през годините.И мене ме дразни на места ритъма..Ще се връщам за поправка -
Преди да стигна до края, реших, че ще ти напиша коментар. Стихотворението ти има прекрасна идея, началото е добро, развитието... но има моменти, които трябва да "пипнеш", за да стане великолепно стихотворение. Струва си, повярвай ми.
А сега - Честит ти рожден ден и знай, че и след 40 нещата също са красиви
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
