До колене ли е морето?
На двайсет го виждах морето,
до глезена беше ми само.
И си играеше сърцето
на "Не се сърди" и "Дама".
На двайсет и пет до колене
вълните ме плискаха силно.
Разбрах, че няма лесно за мене.
И истините заваляха... по-обилно.
На трийсет потърсих си пояс,
морето над шия преливаше.
Очаквах по-зряла прибоя.
И тръпки на страх ме побиваха.
Днес пак на брега съм. Готова?
Не знам. Но ще се уча да плувам.
Затъват във пясъчната основа...
Но убедена, че ще си струва.
Морето пред мен е безкрайно.
И време за губене няма.
Ще го преплувам без тайни,
за да съм честна и пряма.
На трийсет и две вече виждам
вълните не галят, а предизвикват.
Усещам как смелост у мене приижда.
Студено ми е... Но се свиква:)
( Днес ставам на 32... колко различно е морето, и небето... и света. Пожелавам на всички ви ясния поглед, че след 30-те нещата могат да се подреждат правилно:))
© Ниела Вон All rights reserved.
Това с годините, е измислено от младоците, за да изместят по-старите колкото се може по-бързо от сцената... а морето, и то си е все същото, "до колене" и вълщебно 
