13 авг. 2011 г., 09:34

До контейнера котараци мърсуваха...

700 0 2

До контейнера котараци мърсуваха...
(по Верона Шумилова)

- Здрасти, де! Аз съм. Още не спиш?!
- Не спя... уморена съм вече...
- Мене ли чакаш?! Още гориш?!
- Аз се страхувам, човече...

- Ти?! От какво? Беше нахъсана...
- Знаеш ли, нещо се скъса...
Знаеш ли, трудно е... Не искам да плача...
- Моята най-тежка задача...

- Свърши се "твоята"... Вече не е...
Млада бях... Друга съм, друга...
Искаш отново да съм Небе,
а имаш и дом, и съпруга...

- Хайде де, мила, толко си силна!
- Сбогом, друже! Не искам да псувам...
А навън заваля... Звездопадно... Обилно...
До контейнера котараци мърсуваха...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...