До контейнера котараци мърсуваха...
До контейнера котараци мърсуваха...
(по Верона Шумилова)
- Здрасти, де! Аз съм. Още не спиш?!
- Не спя... уморена съм вече...
- Мене ли чакаш?! Още гориш?!
- Аз се страхувам, човече...
- Ти?! От какво? Беше нахъсана...
- Знаеш ли, нещо се скъса...
Знаеш ли, трудно е... Не искам да плача...
- Моята най-тежка задача...
- Свърши се "твоята"... Вече не е...
Млада бях... Друга съм, друга...
Искаш отново да съм Небе,
а имаш и дом, и съпруга...
- Хайде де, мила, толко си силна!
- Сбогом, друже! Не искам да псувам...
А навън заваля... Звездопадно... Обилно...
До контейнера котараци мърсуваха...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
