До контейнера котараци мърсуваха...

Aug 13, 2011, 9:34 AM

Poetry » Love

516 0 2

До контейнера котараци мърсуваха...
(по Верона Шумилова)

- Здрасти, де! Аз съм. Още не спиш?!
- Не спя... уморена съм вече...
- Мене ли чакаш?! Още гориш?!
- Аз се страхувам, човече...

- Ти?! От какво? Беше нахъсана...
- Знаеш ли, нещо се скъса...
Знаеш ли, трудно е... Не искам да плача...
- Моята най-тежка задача...

- Свърши се "твоята"... Вече не е...
Млада бях... Друга съм, друга...
Искаш отново да съм Небе,
а имаш и дом, и съпруга...

- Хайде де, мила, толко си силна!
- Сбогом, друже! Не искам да псувам...
А навън заваля... Звездопадно... Обилно...
До контейнера котараци мърсуваха...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Napolitano (Валентин Желязков)

2011-08-14T22:38:29+03:00

Когато котараците мърсуват... Воят е неистов.
kotel (Мариана Вълкова)

2011-08-13T21:58:23+03:00

Така е!Поздрав!