До луната и назад

Нямам причина да нощувам в тази реалност.
Мога да сглобя моя собствена Скука.
Затова се нанасям в моята паралелна баналност,
където от всичко наоколо се извлича поука.
А всяка злополука, че е преспала с мен на другите се фука.
Кълнат ме малцинствата превзели махалата.
И очевидно имам основателна причина все по-малко да ми пука,
затова чакам на опашка, за телепорта до Луната.
И сега не чакам заплата, и купоните да ми платят храната.
Просто се рея безхаберно, в безтегловност, без готовност.
И най-голямата ми грижа е да не си изгубя в космоса главата,
докато свещенният ми мързел изгуби своята пригодност.