Oct 1, 2013, 10:20 PM

До луната и назад

941 0 0

До луната и назад

 


Нямам причина да нощувам в тази реалност.
Мога да сглобя моя собствена Скука.
Затова се нанасям в моята паралелна баналност,
където от всичко наоколо се извлича поука.
А всяка злополука, че е преспала с мен на другите се фука.
Кълнат ме малцинствата превзели махалата.
И очевидно имам основателна причина все по-малко да ми пука,
затова чакам на опашка, за телепорта до Луната.
И сега не чакам заплата, и купоните да ми платят храната.
Просто се рея безхаберно, в безтегловност, без готовност.
И най-голямата ми грижа е да не си изгубя в космоса главата,
докато свещенният ми мързел изгуби своята пригодност.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Попов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...