До мен...
_____________________________________
До мен
До мен си, но те няма...
Няма я нощта...
Луната свети, но звездите не блестят...
До мен си, но не знаеш мойта тайна...
Вярваш, а аз те предавам...
Прощаваш, а аз се влюбвам...
Продължаваш, а аз съм загубена...
в теб, в очите ти...
в твоите истини, понякога лъжи...
Но все пак истински като безкрая, нали?
Докосваш ме, не знаеш как боли...
Аз отдавна обичам твоя страх от вярата,
вече свикнах да нося с мен тайната...
Направи го, докосни ме,
остави ми малка следа...
Ще те помня вечно,
дори да те скрие от мен есента...
_________________________________________________________
До мен
До мен си, но те няма...
Няма я нощта...
Луната свети, но звездите не блестят...
До мен си, но не знаеш мойта тайна...
Вярваш, а аз те предавам...
Прощаваш, а аз се влюбвам...
Продължаваш, а аз съм загубена...
в теб, в очите ти...
в твоите истини, понякога лъжи...
Но все пак истински като безкрая, нали?
Докосваш ме, не знаеш как боли...
Аз отдавна обичам твоя страх от вярата,
вече свикнах да нося с мен тайната...
Направи го, докосни ме,
остави ми малка следа...
Ще те помня вечно,
дори да те скрие от мен есента...
_________________________________________________________
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Симона Все права защищены
