6.07.2008 г., 6:36

До мен...

743 0 3
_____________________________________
До мен

До мен си, но те няма...
Няма я нощта...
Луната свети, но звездите не блестят...
До мен си, но не знаеш мойта тайна...
Вярваш, а аз те предавам...
Прощаваш, а аз се влюбвам...
Продължаваш, а аз съм загубена...
в теб, в очите ти...
в твоите истини, понякога лъжи...
Но все пак истински като безкрая, нали?
Докосваш ме, не знаеш как боли...
Аз отдавна обичам твоя страх от вярата,
вече свикнах да нося с мен тайната...
Направи го, докосни ме,
остави ми малка следа...
Ще те помня вечно,
дори да те скрие от мен есента...
_________________________________________________________


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...