23 авг. 2007 г., 12:01

До мен беше ти

1K 0 14

Неговата любов ме нарани,
тя ме разкъса и завладя,
но през цялото време до мен беше Ти...
Боже, колко сляпа съм била!!!


За Него изплаках свойте очи,
на Него подарих всяка мечта,
но през цялото време до мен беше Ти...
Боже, колко глупава съм била!!!


Неговото име под всеки стих стои,
написано нежно от мойта ръка,
но през цялото време до мен беше Ти...
Боже, колко жестока съм била!!!


Той единствен мечтите разби,
а Ти беше този, който ги събра,
през ЦЯЛОТО време до мен беше Ти,
затова аз съм до Тебе сега!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петето Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не е нищо специално и не ми допада!
  • Изгуби ми се чара на стиха...те ваш'те думи са по-мили от него!
    Благодаря ви!
  • Толкова е хубаво да намериш любовта.Като кораб дълго време носил се по вълните на океана да намериш своя пристан и да останеш там обичан и щастлив.Дано никакви подводни вълнения и бури не разрушат любовта ти!Поздрав!
  • Хубаво е, че си го разбрала навреме и не си пропуснала чистата и истинска любов, за която всички копнеем!Бъди щастлива!
  • Ще чакаме и други хубави стихове!!!
    Поздрав!!!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...