Aug 23, 2007, 12:01 PM

До мен беше ти

  Poetry
1K 0 14

Неговата любов ме нарани,
тя ме разкъса и завладя,
но през цялото време до мен беше Ти...
Боже, колко сляпа съм била!!!


За Него изплаках свойте очи,
на Него подарих всяка мечта,
но през цялото време до мен беше Ти...
Боже, колко глупава съм била!!!


Неговото име под всеки стих стои,
написано нежно от мойта ръка,
но през цялото време до мен беше Ти...
Боже, колко жестока съм била!!!


Той единствен мечтите разби,
а Ти беше този, който ги събра,
през ЦЯЛОТО време до мен беше Ти,
затова аз съм до Тебе сега!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петето All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не е нищо специално и не ми допада!
  • Изгуби ми се чара на стиха...те ваш'те думи са по-мили от него!
    Благодаря ви!
  • Толкова е хубаво да намериш любовта.Като кораб дълго време носил се по вълните на океана да намериш своя пристан и да останеш там обичан и щастлив.Дано никакви подводни вълнения и бури не разрушат любовта ти!Поздрав!
  • Хубаво е, че си го разбрала навреме и не си пропуснала чистата и истинска любов, за която всички копнеем!Бъди щастлива!
  • Ще чакаме и други хубави стихове!!!
    Поздрав!!!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...