Когато песен пее душата.
Когато наоколо всичко цъфти.
Когато е светла, дори тъмнината,
знам, че тогава до мене си ти.
Когато студът ми топли лицето.
Когато и в дъжд, съм аз окрилен.
И е красиво, макар бурно морето...
Тогава отново ти си със мен.
Когато мрачният ден, е слънчев за мене.
Когато всички край мен са усмихнати.
Дори и далече, далече от тебе,
душите ни пак, са в прегръдка притиснати.
Когато... Когато... А тебе те няма.
Не! Ти отново, отново си с мен.
Аз вярвам в любовта ти голяма!
Влюбен съм! Щастлив! Окрилен!
© Ник Желев Все права защищены