9 мая 2012 г., 08:48

До море

982 1 11

До море...

                    „С майка и баща-до море, с любим-през море“

                                                      народна мъдрост

 

Вече знам защо, море,
те наричат Средиземно-
синовете-вътре в теб,
майките-на плажа, ледени.

Аз-пред теб, увита с шал-
духа, месец май е, вечер-
а синът-съблечен цял,
плува в теб все по-далече...

Вчера-с мляко в биберон,
днес-морето до колене.
хоризонтът-само фон,
не мечта-въпрос на време!

Затова извих лице,
да не гледам твойта бездна
и как моето дете
в теб от погледа ми чезне.

Аз...аз бях до тук, море!
Теб със друга ще преплува.
Не, не го ревнувам, не!
Само моля да си струва!

Те да имат в теб късмет
и да стигнат, дето искат...
Ох! Днес върна го, море!
Колко те обичам! Истински!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Божилова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Вълнува, това твое море...
    Поздрав!
  • Страхотен стих, Петя!
    Браво!
  • Веднага си представих детето,момчето,мъжът,а ние все още си мислим,че тр не да пораснали,и че ние не сме навъртяли годинки.Поздравче,а за стиха,все едно че бях там,с вас на брега
  • Благодаря ви, приятели!
    Да са ни живи и здрави децата!Другото...
  • Поздрави!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...