May 9, 2012, 8:48 AM

До море

  Poetry » Other
981 1 11

До море...

                    „С майка и баща-до море, с любим-през море“

                                                      народна мъдрост

 

Вече знам защо, море,
те наричат Средиземно-
синовете-вътре в теб,
майките-на плажа, ледени.

Аз-пред теб, увита с шал-
духа, месец май е, вечер-
а синът-съблечен цял,
плува в теб все по-далече...

Вчера-с мляко в биберон,
днес-морето до колене.
хоризонтът-само фон,
не мечта-въпрос на време!

Затова извих лице,
да не гледам твойта бездна
и как моето дете
в теб от погледа ми чезне.

Аз...аз бях до тук, море!
Теб със друга ще преплува.
Не, не го ревнувам, не!
Само моля да си струва!

Те да имат в теб късмет
и да стигнат, дето искат...
Ох! Днес върна го, море!
Колко те обичам! Истински!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Божилова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Вълнува, това твое море...
    Поздрав!
  • Страхотен стих, Петя!
    Браво!
  • Веднага си представих детето,момчето,мъжът,а ние все още си мислим,че тр не да пораснали,и че ние не сме навъртяли годинки.Поздравче,а за стиха,все едно че бях там,с вас на брега
  • Благодаря ви, приятели!
    Да са ни живи и здрави децата!Другото...
  • Поздрави!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....