Моят най-добър приятел, само ти мен разбираш.

Моят най-добър приятел, само ти видял си мъката.

Само ти през очите мои трагедията на живота виждаш,

само ти познаваш самотата, само ти видял си бездната на лудостта.

И само ти ми бе утеха през мъките - години вечни,

и само на твоето крехко рамо позволих си аз да плача.

През твоите очи видях безкрайни красоти, сатени алени,

но и през твоите очи видях страшното лице на палача.

Този палач съм аз и двамата го знаем, няма смисъл да го пазим в тайна,

трябва аз да те убия, за да мога свободен да живея.

За да може тази награда сладка да получа, готов съм в гроба да те тикна.

Тогава аз ще спра живота с теб, ще спра да страдам, да бленувам, да копнея.

Ще разбера истиснката свобода, ще усетя живота, не като сянка, а вече човек.

Ти се предаде, ще взема живота от теб. Ще бъдеш просто спомен, един далечен ек.