До моя най-добър приятел
Моят най-добър приятел, само ти мен разбираш.
Моят най-добър приятел, само ти видял си мъката.
Само ти през очите мои трагедията на живота виждаш,
само ти познаваш самотата, само ти видял си бездната на лудостта.
И само ти ми бе утеха през мъките - години вечни,
и само на твоето крехко рамо позволих си аз да плача.
През твоите очи видях безкрайни красоти, сатени алени,
но и през твоите очи видях страшното лице на палача.
Този палач съм аз и двамата го знаем, няма смисъл да го пазим в тайна,
трябва аз да те убия, за да мога свободен да живея.
За да може тази награда сладка да получа, готов съм в гроба да те тикна.
Тогава аз ще спра живота с теб, ще спра да страдам, да бленувам, да копнея.
Ще разбера истиснката свобода, ще усетя живота, не като сянка, а вече човек.
Ти се предаде, ще взема живота от теб. Ще бъдеш просто спомен, един далечен ек.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Божидар Лазаров Всички права запазени