18 дек. 2020 г., 22:42

До моя син 

  Поэзия » Другая
570 1 5

Не се сърди, че рядко идвам вече,

при тебе с мъката да поседя.

С годините ми става по-далече.

Пред снимката ти слагам аз цветя.

 

Тя, снимката и да я няма, сине,

сърцето ми за тебе все боли.

Понякога уж малко ми помине

и после пак започва да вали…

 

Опитвам се да почна отначало,

но няма време вече за това. 

А и да имаше пак щях да бъда цяла,

до тебе, сине, все тъй с обичта.

 

Онази обич, дето с тебе двама

не ни напускаше дори за миг.

До края, мили, ще те чака мама –

ту мълчаливо, ту със тъжен вик.

 

И ми се иска да си на планета

с онази роза – нежна със бодли.

Поглеждам вечер късно към небето

и търся принца на Екзюпери…

 

© Ани Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Сви ми се сърцето...
    Прегъщам те...
  • Много въздействащо!
  • Оставам безмълвна след прочита на творбата... Прегръдка.
  • Този стих...къса сърцето...
  • Съчувствам... Екзюпери е жив... и неговият принц... Завинаги... и розите са без бодли
Предложения
: ??:??