kasius (Бостан Бостанджиев)
390 1672
7 июн. 2007 г., 23:41  

До небето и обратно 

  Поэзия
815 0 7

 

До небето и обратно,

бяла стълбичка реди се.


Поетажно, поетапно,

съградена - там виси си.

 

Лете - дъждове  я брулят.

 

Зиме - вятър я сковава...


Ала стълбичката малка,

бяла все така остава.

 

Работата и е ясна -

път проправя до небето.


Може, да е малко тясна,

но е нужна - за "човеко".

 

Стълбичката се извива -

нужна е!

 

Не ще и дума...

 

Но, по нея за да стигнеш -

трябва ти глава, от гума.

 

Да се гънеш - туй е опит,

туй е мъдрост, туй, е сила...


Даже и човек способен,

случва се - да "рикошира".

 

За това, е нужна мекост -

да полепваш по стената,

да извиваш се, полека

и да следваш стъпалата!

© Бостан Бостанджиев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??