До небето и обратно
До небето и обратно,
бяла стълбичка реди се.
Поетажно, поетапно,
съградена - там виси си.
Лете - дъждове я брулят.
Зиме - вятър я сковава...
Ала стълбичката малка,
бяла все така остава.
Работата и е ясна -
път проправя до небето.
Може, да е малко тясна,
но е нужна - за "човеко".
Стълбичката се извива -
нужна е!
Не ще и дума...
Но, по нея за да стигнеш -
трябва ти глава, от гума.
Да се гънеш - туй е опит,
туй е мъдрост, туй, е сила...
Даже и човек способен,
случва се - да "рикошира".
За това, е нужна мекост -
да полепваш по стената,
да извиваш се, полека
и да следваш стъпалата!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бостан Бостанджиев Всички права запазени
-теб си те чета винаги като влизам в сайта......защото ми харесва
