Вторник е обикновен,
но този вторник бе вълшебен,
нищо не предчувствах,
нищо не усещах,
но въпреки това горях!
Първа изгоря главата,
шокирана от малко скоч,
след нея и краката,
сетивата вече бяха слепи,
но погледът ми онемя!
Стоеше с гръб,
усмихваше се деликатно,
какво ти деликатно -
тя плачеше от смях
и ме погледна сякаш за секунда,
усмихна се,
и ми подаде знак,
тя бе в хармония със всичко,
но си личеше, че е всъщност в плен
пристъпих да я заговоря плахо
и след краткия ни разговор
тя бе в хармония
единствено със мен!
Танцувахме,
но не във такт със танца,
нямаше и музика дори,
само смях и шепот,
шепот и усмивки,
и всичко онова, което
си мечтаеш да се случи,
без да си го пожелаваш!
Вечерта бе стара.
На следващия ден обаче
сърцето ми подсказваше,
че нещо не е в ред...
Та аз бях сам до себе си
и гледах как
душата ми се изтезаваше,
гореше
в пъкления ад!
Ледът се разтопи за миг,
а пламъците ме обляха целия,
сърцето се разтупа бясно
и крещеше, че ще изгоря!
И аз горях, горях,
знаех кой е подпалвачът,
измъчвах се жестоко,
но само мисълта за нея
превръщаше болката в екстаз!
Знам, че не е редно
да измъчваш моето сърце,
но, когато ти ме нараняваш
със спомените ясни,
боли толкова добре!
Бях изгаснал
и буквално нямах план,
как от пепел суха
да направя тяло голо,
което да ме замени сега
и в някой слънчев ден
без теб да прогори отново!
Нямаше как,
защото видях -
нямаше огън -
само пепел отровна...
...бях изгорял до основи!!!
© Икабод Крейн Все права защищены