До поискване

Днес в твоите очи – планински езера –

намерих дом. За кратко, мила. Гост съм. 

С една минута нежност ти ме завладя,

целуна ме със бяло благородство.

И тъй като съм гост, миговете свършват.

Отново ще изчезна. Но ще те запомня. 

Аромат на кедър в кехлибарен пръстен

подарявам ти – и ти да си ме спомняш.

Ще пазя. Ти бъди – дори като ме няма.

Изпращам ти реки – с тях да се загръщаш.

Ако измръзваш в студ и вятър те ранява,

прибирай се в съня, там ще те прегръщам. 

По стъпките ти, мила, рози ще посипвам.

Мъглите с вярност тиха ще ти правят път. 

И ако един ден тъга по мен изпиташ,

излизай пак навън. Целувам те…

                                                     -Дъждът   

4.X.2025