7.10.2025 г., 9:08

До поискване

231 1 0

Днес в твоите очи – планински езера –

намерих дом. За кратко, мила. Гост съм. 

С една минута нежност ти ме завладя,

целуна ме със бяло благородство.

 

И тъй като съм гост, миговете свършват.

Отново ще изчезна. Но ще те запомня. 

Аромат на кедър в кехлибарен пръстен

подарявам ти – и ти да си ме спомняш.

 

Ще пазя. Ти бъди – дори като ме няма.

Изпращам ти реки – с тях да се загръщаш.

Ако измръзваш в студ и вятър те ранява,

прибирай се в съня, там ще те прегръщам. 

 

По стъпките ти, мила, рози ще посипвам.

Мъглите с вярност тиха ще ти правят път. 

И ако един ден тъга по мен изпиташ,

излизай пак навън. Целувам те…

                                                     -Дъждът   

 

 

4.X.2025 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Велинов Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...