До поискване
Днес в твоите очи – планински езера –
намерих дом. За кратко, мила. Гост съм.
С една минута нежност ти ме завладя,
целуна ме със бяло благородство.
И тъй като съм гост, миговете свършват.
Отново ще изчезна. Но ще те запомня.
Аромат на кедър в кехлибарен пръстен
подарявам ти – и ти да си ме спомняш.
Ще пазя. Ти бъди – дори като ме няма.
Изпращам ти реки – с тях да се загръщаш.
Ако измръзваш в студ и вятър те ранява,
прибирай се в съня, там ще те прегръщам.
По стъпките ти, мила, рози ще посипвам.
Мъглите с вярност тиха ще ти правят път.
И ако един ден тъга по мен изпиташ,
излизай пак навън. Целувам те…
-Дъждът
4.X.2025
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Велинов Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ