До портата...
Луната се обви в прозрачен креп.
Аз седем пъти портата разтворих.
И седем думи промълвих за теб...
Безброй въздишки с болка се отрониха.
Очите ми се стелнаха по път.
И името ти устните заключиха.
Луната, знам, че с креп не сее смърт,
а на живота дава верни знаци.
Ще те дочакам. Още ще стоя.
Без теб не лягам в тъжната постеля.
Приплясна птица тежко със крила.
Не ме е страх. Към портата ще гледам.
Припалнах вощеница да гори.
Примигна и със мене вярно чака.
След седем мига чуеш ли петли,
то знай, че и свещта е с мен разплакана.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Людмила Билярска Все права защищены
