До портата...
Луната се обви в прозрачен креп.
Аз седем пъти портата разтворих.
И седем думи промълвих за теб...
Безброй въздишки с болка се отрониха.
Очите ми се стелнаха по път.
И името ти устните заключиха.
Луната, знам, че с креп не сее смърт,
а на живота дава верни знаци.
Ще те дочакам. Още ще стоя.
Без теб не лягам в тъжната постеля.
Приплясна птица тежко със крила.
Не ме е страх. Към портата ще гледам.
Припалнах вощеница да гори.
Примигна и със мене вярно чака.
След седем мига чуеш ли петли,
то знай, че и свещта е с мен разплакана.
© Людмила Билярска Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Благодаря ти, Ивон! Поздрав!
---
Здравей, Веси! Хубаво е, че се спря, мила! Поздрави! -
"Очите ми се стелнаха по път.
И името ти устните заключиха."
!!! -
Същият... не се е поколебал да остави дирята си и в още няколко стихотворения, под това. Тези оценки, за мен, не са от голямо значение. По-важно е оценяването, което правите с коментарите си. Благодаря ти, че си тук с човешката си топлота Петя!!!
----
Радваш ме, както винаги, мила Петинка! Поздрави, Слънчице!
---
Благодаря ти за хубавите думи, Ангелче! Точно те се помнят. Поздрави за теб!!!
---
Благодаря ти, Роси! Признателна съм за оценката ти! И за красивото присъствие,което прави чудесен деня ми! Нека и за теб е един хубав ден, мила!
---
Здравей, Маринче! Благодаря ти за вниманието и искрените думи, с които винаги си до мен!
Бъди обичана и щастлива! -
Прекрасно стихотворение, замислено, замечтано, натъжено от самота!!!
-
Усетих настроението. Пишеш завладяващо. Поздрав!
-
Хубаво е тук, Люси!
Чисто и бяло, като в храм...
Поздрави! -
Знаеш, че те харесвам!
Сега също!
Поздрави! -
Не знам кой ти е лепнал тия тройки и защо! Но поздравления от мен! Има душа!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
И защо си го позволяваш?!