Луната се обви в прозрачен креп.
Аз седем пъти портата разтворих.
И седем думи промълвих за теб...
Безброй въздишки с болка се отрониха.
Очите ми се стелнаха по път.
И името ти устните заключиха.
Луната, знам, че с креп не сее смърт,
а на живота дава верни знаци.
Ще те дочакам. Още ще стоя.
Без теб не лягам в тъжната постеля.
Приплясна птица тежко със крила.
Не ме е страх. Към портата ще гледам. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse