Jun 8, 2010, 9:39 AM

До портата... 

  Poetry » Love
5.0 / 8
772 0 9
Луната се обви в прозрачен креп.
Аз седем пъти портата разтворих.
И седем думи промълвих за теб...
Безброй въздишки с болка се отрониха.
Очите ми се стелнаха по път.
И името ти устните заключиха.
Луната, знам, че с креп не сее смърт,
а на живота дава верни знаци.
Ще те дочакам. Още ще стоя.
Без теб не лягам в тъжната постеля.
Приплясна птица тежко със крила.
Не ме е страх. Към портата ще гледам. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Людмила Билярска All rights reserved.

Random works
  • Nerves are like walls They keep me alive Without them everything falls And loses its life... Without...
  • In the dark blue corner of the night Beneath the sullen color of the light Coming from the stars so ...
  • As I lose my way in an endless ocean made of flowing knowledge, my head feels like an anchor, towing...

More works »