25 нояб. 2010 г., 18:59
"... до посиняване"
От тъмната ми дупка-
отчаяние
не ме изкарвай, искам да поспя.
Че писна ми от всяко предписание,
в мълчание сега ще си стоя.
Ще стискам устни пак
до посиняване,
ще сключа пред гърдите си
ръце.
Сега съм черен облак,
не сияние,
и
плаха съм,
и мрачна,
и дъжда...
© Искра Радева Николова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
-
Ей искра в дупка,освен да направим агне в трап,усмихни се и пожари от радост разпали!!!
-
Здравейте, Ники, Веси, Елена, Ивон, Ангел, Рози!
Благодаря ви, мили приятели(защото вие наистина сте такива)!
Благодаря ви, че сте тук и винаги ме( прочитате )правилно!
Отчаянието ни може би понякога е нужно за да се огледаме по-трезво за случващото се около нас или нещо такова.
Хубав ден! -
Хубаво, но не стой дълго в дупката...
-
Ти просто не можеш да бъдеш такава...
та нали си Искрица...
Поздрави за впечатляващата поезия и от мен!
-
Харесах!!!
-
Много хубаво.От отчаяние се пишат страхотни неща.
-
ох...колко е тъжно и истинско...умили ме,Искрице...поздрави
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
сродно, познато усещане...и чудесен стих.
Искра, сърдечно те прегръщам.