25.11.2010 г., 18:59 ч.

"... до посиняване" 

  Поезия
736 0 10

От тъмната ми дупка-

отчаяние

не ме изкарвай, искам да поспя.

Че писна ми от всяко предписание,

в мълчание сега ще си стоя.

Ще стискам устни пак

до посиняване,

ще сключа пред гърдите си

ръце.

Сега съм черен облак,

не сияние,

 и

плаха съм,

и мрачна,

и дъжда...



 

© Искра Радева Николова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??