25 nov 2010, 18:59

"... до посиняване" 

  Poesía
807 0 10

От тъмната ми дупка-

отчаяние

не ме изкарвай, искам да поспя.

Че писна ми от всяко предписание,

в мълчание сега ще си стоя.

Ще стискам устни пак

до посиняване,

ще сключа пред гърдите си

ръце.

Сега съм черен облак,

не сияние,

 и

плаха съм,

и мрачна,

и дъжда...



 

© Искра Радева Николова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??