3 мая 2013 г., 11:10

До последен дъх

901 0 0

Казват – любовта радост носи на всеки,
а аз все правя грешки...
Най–неподходящият винаги избирам
и така сърцето си на страдания обричам.

 

Искам слънце в живота ми да заблести -
и знаеш ли – искам това да си ти!
Срещах се и бях с много мъже, но
ти единствен плени моето сърце!

 

Повярвай, нощем само тебе сънувам.
За нас – по детски, наивно бленувам.
Тъй силно мечтая за ден, в който няма да има пречки
и хванати ръка за ръка заедно да извървим трудните пътечки!

 

Колкото и трудно да е – от тебе няма да се откажа.
Ако искат  – нека всички ме съдят, но едно ще им докажа:
че истинската любов в живота идва само веднъж   
и щом я срещнеш  - не можеш тъй лесно да и обърнеш гръб - 
                               бориш се за нея, приятелю, до последен дъх!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела Апостолова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....